Един познат все се бъзика с мен, как с моето въображение съм можела всеки разговор да преобърна с краката нагоре и да го пратя в най-неочаквана насока и как съм виждала не между редовете, а между думите, та по тоя повод оня ден си припомнихме една забавна случка от зимата, която можеше да не е чак толкова забавна, ако нямаше няколко щастливи "случайности".
Купува си Мишо зимата на оферта смартфон и понеже до тогава нямаше такъв, го дава на колегата да му го настрои с вайбър. Мишо работи като охрана на "полицейските смени", има си бус и си работи с него през другото време с едни мебелисти, които му намират работа като превозвач.
Една сутрин рано-рано ми звъни, пътувайки към работата си, и ми се оплаква как през нощта някакви са му звънели да прекара скеле, та не спал сега отива на бачкане.
- Ти да имаш късмет само скелето да не е крадено, остави го спането! - и започвам да се хиля:
- Как така крадено? Познат, на който съм вършил работа, им дал телефона ми, а на тях спешно им трябвало, з ...