Усещаш паветата под краката си - неравни и хлъзгави. Предишния ден е валяло, затова постоянно нагазваш в малки локви, блестящи от слънцето. Поглеждаш нагоре. Дърветата от двете страни сключват короните си високо в небето, а през пролуките между листата им съзираш парчета светло синьо небе, прорязано от бели облаци.

Постепенно паветата преминават в асфалт и зад ъгъла изниква голяма улица, оживена от забързани за работа хора. Запромъкваш се между тях и слизаш по големите стълби към подлеза. Толкова е празен и пуст! На изхода един старец седи, а изпод грубите му ръце изникват приказни картини, отвеждащи те в друг свят. Той среща очите ти със своите - тъжни, уморени, виждащи света по друг начин, очи на художник. Но трябва да отминеш и него, можеш да се полюбуваш на картините само за миг.

Ето я главната улица. Отляво е паметника, белеещ се в далечината. Но ти продължаваш надясно. Сянка обгръща улицата в горещия летен ден. Няколко семейства са насядали по пейките около дърветата и закусват, заобиколени от хората, които се смеят и говорят. Неусетно се озоваваш пред Часовника. Тръгваш по Богориди, но още на първата крачка зърваш фонтаните - стари, може би някъде счупени, но те са там, част от града. Малко дете се разхожда по ръба, пазейки равновесие. Усмихваш се, това ти навява спомени.

Улицата те извежда в Морската градина. Въздуха мирише на море, на свежо. Някъде в далечината се чува плясъка на вълните и врявата от плажа. Над главата ти острите викове на чайки и гларуси прорязват спокойствието. Покрай теб преминават двама велосипедиста, гонейки се по алеите. Но все пак не можеш да прекараш целия ден тук. Насочваш се към края на градината и гарата. Няколко старци са седнали да си почуват на сянка, деца ядат сладолед. Пейките са украсени с множество надписи, увековечаващи вече отминала любов или временното увлечение на някого. Но точно това ги прави интересни и различни. Най-сетне идва време да пресечеш кръстовището и да се отправиш по слънчевата и спокойна уличка. Пред погледа ти се мярка бялата постройка на гарата, чуваш тихото тиктакане на часовника. Поглеждаш го - наближава осем часа вечерта. Вятърът постепенно заглъхва, а слънцето обагря небето и облаците в жълто, оранжево, червено и виолетово. Красиво е, затова го запечатваш със снимка. Имаш намерение да я разпечаташ, но подсъзнателно знаеш, че няма да го направиш.

Денят вече е към своя край. Последният влак спира и веселите туристи тръгват по пътя си. Но бъди спокоен, ще има още много разходки из морския град.