2 мин за четене
Ветрилото от запечатани на лента мигове ме гледа през лица на мен...
От образа на огледало анфасът е различен - тъмно-бял в сърдитото покрай очите, а профилът го е загледала по-бледо лампа...
Чадър на черно-бяла рокля с очертанията на листа, застанал върху стъпки на крака, си контрастира с черно от утъпканата пръст в една алея и светналите цветове на есенни листа по нея...
Дланта извръща погледа и го задържа да разглежда хукналата привечер от влака...
И всяка поза си отваря образа, но трябва да се разположиш с него правилно върху познанията за фотографска лента...
Едва забележимо, с жеста на жена, под ъгъл се е спрял на фокус погледа към бръчка... Върха на пръстите опипва колко е дълбочината й до днес... от вчера...
Луната се загатва на петна по кожата, докато дрехите опитват да погалят гръд и да й вземат допира, докато изпълзят на пода...
Като не можеш да достигнеш с поглед косата си отзад, ръката ти посяга да се вслуша в разговора между твоето и друго огледало...
Облеченото в размисл ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация