Може би щяхме да продължим така цял ден, ако случайно погледът ми не беше попаднал върху странно движеща се фигура. Беше жена, видимо богато облечена – мъхесто кожено палто, хубави обувки и пухкава шапка. Походката й обаче беше всичко друго, но не и нормална. Тя се луташе между кофите за боклук и вървеше на зиг-заг от тротоар до тротоар.
Първоначално си мислех, че е пияна до козирката, но нещо в поведението й, и най-вече в богатото й облекло ме накара да си мисля, че не е точно така. Пияниците нямат такива скъпи дрехи и в подобно време не биха си показали и носа извън лъскавите си къщи или скъпите си коли. Такива не стъпват на улицата, още по-малко в подобен квартал.
Затова, противно на всякакъв здрав разум, реших да я пресрещна по време на една от осморките. Жената вървеше с пълна сила към мен, но не се отместих – точно обратното, застанах на пътя й. Тя продължаваше да върви към мен и въпреки виещите се около нас снежинки, не можах да различа дали ме вижда, или не. Накрая тя се блъсна ...