Бяха като подивели. Търчаха около колата и лаеха. Няколко английски песа. В крайчеца на предното стъкло имаше празно, отворено място. Сенникът за слънце, дето го купих от София, оня с лепките, не беше хванал там и беше провиснал. От там ги видях. Видях и стопанинът им. Дребен чичак, с шуба и гугла. Завих се още повече в спалният си чувал и пръднах. Имах си чувал от един секънд хенд в София, за 15 кинта. Издържаше до минус 10. Спиш комфортно в такъв при такава температура. Само носът ти се подава навън. Леко бях открехнал прозорецът на моят велик опел астра комби с който тръгнах за Албиона. Оттам навлизаше прохладен въздух. Различен от Българският, незнам по какво, но беше различен. Трети ден си спях като къпан в астричката, паркирал до една река и днес усетих, че България ми липсва. Там нямах нищо и никой, но ми липсваше. Странно усещане, дано не се засили. Прозях се шумно и навън отново излая куче. Натиснах копчето на часовникът си. Лампичката светна, беше едва 9 сутринта. Пиеше ми се ...