20.09.2008 г., 21:56 ч.
Разни щуротии
2 мин за четене
Разни щуротии
"По кой път да продължа?"
Питам неуверено, когато блажено се отпусна и заспя.
Странното беше, че не маймуната от "Цар Лъв" ми отговори:
"Погледни отвъд това, което виждаш."
Избухнах в смях.
"Как да погледна като нещо не виждам?!"
"Е, как така?! Виждаш хълмове, а отвъд тях те чака приказна страна, със замъци, рицари и разни други щуротии."
"Ей, ей, ей! Как? Защо виждаш тези неща?" - паникьосах се.
"Това е твоят сън. Мога да виждам каквото си искам. - простичко отвърна Гласът. - Щом аз съм там." - добави.
Изчервих се.
Лежах на свежозелена, осеяна с маргаритки, поляна.
"Аааа, не! Изчезвай от съня ми!
Засмях се.
Гласът също се разсмя заедно с мен. Звънко, от сърце и някак срамежливо.
Сърцето ми се сви от радост.
За миг мярнах бледите, призрачни очертания на познат образ.
"Че защо да се махам?" - смути се.
Беше се излегнал до мен, опирайки се на дясната си ръка и най-нахално ядеше ягоди.
"Тъкмо ми стана интересно!"
Живите му тъми очи весело заблестяха, пронизвайки душата ми. Сякаш с тях можеше да разбере какво съм. Коя съм...
Всъщност бях като отворена книга пред него. Четеше всичко с лекота, без изобщо да се затруднява. И така разгръщаше страница след страница, с голям интерес и любопитство.
- Различна си от другите. - прошепна Гласът, когато най-сетне се срещнахме лице в лице. Сега го виждах по-плътен, макар да бе тъмно.
Намирахме се в сумрачна каменна колиба. Навън луната грееше ярко, а нощта бе изпълнена с неспокойното цвилене на коне и яростните заповеди на някакъв войник. Търсеха нас.
- Защо го намекваш? Различна съм си. Това съм аз! - дръзко отвърнах.
Чувствах топлината на ръката му.
"Чакай! Не ми каза по кой път да продължа!" - уплаших се.
Нощното преследване изчезна.
Седях на входа на кристална градина.Дърветата,листата им,дори и плодовете им бяха кристални.Само тревата оставаше зелена,жива.Свежа.
Гласът срамежливо се подаваше от другата страна на стъклената варата, обвита с рози. Усмихна се и рязко се обърна.
"Нямам намерение да те гоня из цялата градина! Само ми кажи пътя!" - отчаяно и задъхано извиках, докато си играехме на криеница из приказната градина.
Тук-там се мяркаше нежно-синя тениска и се чуваше весел смях.
Нежно-синя като мечтите ми...
"Следвай сърцето си."
Трепнах от изненада. Очите ми бяха закрити, а топлината, която ме заливаше, бе като горещ летен полъх.
"Използвай въображението си."
на вдъхновението ми
Nightwish - The poet and the pendulum
"По кой път да продължа?"
Питам неуверено, когато блажено се отпусна и заспя.
Странното беше, че не маймуната от "Цар Лъв" ми отговори:
"Погледни отвъд това, което виждаш."
Избухнах в смях.
"Как да погледна като нещо не виждам?!"
"Е, как така?! Виждаш хълмове, а отвъд тях те чака приказна страна, със замъци, рицари и разни други щуротии."
"Ей, ей, ей! Как? Защо виждаш тези неща?" - паникьосах се.
"Това е твоят сън. Мога да виждам каквото си искам. - простичко отвърна Гласът. - Щом аз съм там." - добави.
Изчервих се.
Лежах на свежозелена, осеяна с маргаритки, поляна.
"Аааа, не! Изчезвай от съня ми!
Засмях се.
Гласът също се разсмя заедно с мен. Звънко, от сърце и някак срамежливо.
Сърцето ми се сви от радост.
За миг мярнах бледите, призрачни очертания на познат образ.
"Че защо да се махам?" - смути се.
Беше се излегнал до мен, опирайки се на дясната си ръка и най-нахално ядеше ягоди.
"Тъкмо ми стана интересно!"
Живите му тъми очи весело заблестяха, пронизвайки душата ми. Сякаш с тях можеше да разбере какво съм. Коя съм...
Всъщност бях като отворена книга пред него. Четеше всичко с лекота, без изобщо да се затруднява. И така разгръщаше страница след страница, с голям интерес и любопитство.
- Различна си от другите. - прошепна Гласът, когато най-сетне се срещнахме лице в лице. Сега го виждах по-плътен, макар да бе тъмно.
Намирахме се в сумрачна каменна колиба. Навън луната грееше ярко, а нощта бе изпълнена с неспокойното цвилене на коне и яростните заповеди на някакъв войник. Търсеха нас.
- Защо го намекваш? Различна съм си. Това съм аз! - дръзко отвърнах.
Чувствах топлината на ръката му.
"Чакай! Не ми каза по кой път да продължа!" - уплаших се.
Нощното преследване изчезна.
Седях на входа на кристална градина.Дърветата,листата им,дори и плодовете им бяха кристални.Само тревата оставаше зелена,жива.Свежа.
Гласът срамежливо се подаваше от другата страна на стъклената варата, обвита с рози. Усмихна се и рязко се обърна.
"Нямам намерение да те гоня из цялата градина! Само ми кажи пътя!" - отчаяно и задъхано извиках, докато си играехме на криеница из приказната градина.
Тук-там се мяркаше нежно-синя тениска и се чуваше весел смях.
Нежно-синя като мечтите ми...
"Следвай сърцето си."
Трепнах от изненада. Очите ми бяха закрити, а топлината, която ме заливаше, бе като горещ летен полъх.
"Използвай въображението си."
на вдъхновението ми
Nightwish - The poet and the pendulum
© Диди Станчева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Ама, Дидх, това е толкова сладко, защо не си ми го показвала? Направо почнах с "Кйааа" като го прочетох :D . И е супер добро! :D Жалко само, за кого си го писала, вземи напиши нещо такова отново
. -
Кош за лиготия.Някой да ме спре. Не сериозно не издържам повече,като видя кви глупости съм писала направоо..срам ме хваща :X
-
И в други твой писания забелязах, че имах навика да не ситуираш някой неща, а просто да ги споменаваш от нищото. Като например това в началото с цар лъв. Иначе поздрави за разказа.
-
Ехх мерсии ^^ Най-после някой да се сети за мене! :D Утре вероятно ще има още нещо със същия герой.
-
Сънищата са нещо толкова странно.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
П.П. Искам да добавя само, че не съм от хората, които сипят суперлативи "за спорта". И за да коментирам така, значи наистина нещо ме е впечатлило...
П.П.2 Подкрепям Биляна - "вземи напиши нещо такова отново"!