С нетърпение чакаше този момент, да сложи последния подпис, и да се прибере в хотела да се наспи, след като две вечери спа по 3-4 часа, за да приключи по-рано с одита и се прибере рано в София на следващия ден. Нямаше намерение скапана и недоспала, и то по тъмно, да шофира. Така щеше петъка да си почине, беше обещала на Таня да я заведе на кино. От няколко дена не беше я виждала, майка ѝ и баща ѝ искаха детето да е при тях ваканцията, а и командировката.
По пътя към паркинга чу есемеса. Отключваше колата, когато прочете "Скъпа, спешно съм във военна болница, ударих се...". Хм... Отскочи набързо през хотела колкото да оправи сметката и си вземе нещата, на няколко пъти се опита да върне отговор и набиране, но телефонът му беше изключен.
Двата часа ѝ се сториха цяла вечност: дъвчеше дъвка, клатеше глава, стискаше до болка волана, за да не задреме.
С извадена лична карта звънеше на портиерната, и когато човекът се появи, изстреля като автомат имената на мъжа си.
- Момент - само успя да каж ...