Разпръснато ято
Небето беше ясно, синьо и никакво облаче не нарушаваше величествената синева на небосвода. Ятото летеше вече много дни, летеше безметежно, подредено, спазвайки реда установен от безброй поколения. Всяка птица знаеше своето ято, и мястото което заема в него. Така беше от векове и никой не смееше да наруши този ред. Малката птичка летеше между майка си и по-големите си братя, тъй както навремето майка й беше летяла до своята, а тя пък от своя страна беше летяла до своята. От векове птиците летяха заедно, помагаха си по време на полета, хранеха чедата си и ги пазеха от лошите птици. Редът установен от памтивека се спазваше от всички- малки и големи си знаеха мястото в ятото и не се и опитваха да го нарушат. Традицията се спазваше и рядко някоя птица се осмеляваше да се откъсне от ятото. Отлъчилите се обикновено ставаха жертва на някоя граблива птица. А ятото продължаваше своя път във времето, пътя начертан от деди и прадеди и все в същият ред. Начело на ятото летеше най-оп ...