4.04.2022 г., 10:33 ч.

Реалистична фантастика на ужаса 

  Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи
967 2 5
2 мин за четене

Остатъците от мозъка постепенно се сливаха в едно. Е, наполовина на миналото, с някои липсващи части и елементи, но се събираха. Две капки се изпързаляха по черепа и пльокнаха върху долната челюст. Оцелелите зъби притракаха, не улучиха, а капките внимателно се плъзнаха нагоре към наистина черепната кухина.

Зъбите не се сетиха за пропуснатата плячка. Не знаеха защо им е, нямаха и понятие какво биха направили с уловеното. Обаче – по навик тракаха…

Черепът леко се превъртя, челюстите захванаха нещо под него. Право, гладко, почти кръгло… Остави го, извъртя се на място и, въпреки поизровената дупка в стъкления прах, захапа друг подобен предмет. Той пък се захвана за предишния и… Ако имаше оцелял наблюдател, щеше да възкликне радостно и учудено – двете кости се превръщаха в ръка. Наблизо, удобно легнали върху остъклената почва, лежаха пръсти. Черепът се превъртя, побутна с долната челюст костиците, после захапа и метна отгоре им двете кости… Добави въргалящата се самотна лъчева кост.

Ръката беше готова…

А зад нея лежеше скелета – почти цял, с другата ръка, дори костите на краката бяха на място…

Е, бавно и сигурно, черепът и ръката се наместиха.

И скелетът седна, после се изправи, люлеейки се…

Наоколо се мяркаха през синьо-черните облаци ръбестите очертания на други скелети. Едни почти цели, други с липсващи части, трети… Третите бяха наченки или останки, опитващи се да се сглобят – който с каквото намери по стъкления под на планетата.

Той – или тя, не помнеше кого е крепил преди – тръгна нанякъде. Нямаше понятие къде, защо, но другите се насочваха нейде към кървавия диск, надвиснал над голата почти огледална повърхност.

Един скелет се доближи до него и просъска… Или изтрака… Изобщо – раздвижи челюсти и като че произнесе нещо. За свое учудване – разбра.

-     Какво виси там?

Попипа черепа отстрани. Парченца от остатъчния мозък. С усилие формулира:

-     Мозък…

Оня изшептя:

-     Хвърли го…

И, докато малката слузеста купчинка се изсипваше от всички дупки на черепа, довърши:

-     Мозък… От такива сме на това положение...

 

Заповядайте на гости - https://genekinfoblog.wordpress.com/

 

 

 

 

 

© Георги Коновски Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??