Отворих очи в странна тишина. Часовникът не беше звънял. а аз бях будна?! Е, да! Неделя е! Няма да ходя в холдинга. Обещах на майка си да остана вкъщи и да подредя мазето.
Денят обещаваше да бъде хубав. Късна есен е, ала слънцето се бе подало, усмихвайки се весело на света. Дърветата смирено се бяха попривели, а вятърът усмирен, не ги закачаше.
Скочих от леглото, втурнах се в банята и се заиграх с веселите струйки вода, които се изсипаха върху ми. Запяха, а песента се разнесе из цялата къща, помилва цветята в саксиите на мама, заигра със завесите на отвореният прозорец, мушна се в кафеварката и двете запяха дует. Хареса ми тази покана. Облякох се набързо и се втурнах в кухнята. Веселите майчини очи ме посрещнаха, ръцете ѝ се отделиха от мивката и се втурнаха в косата ми.
- Хайде, поспаланке, денят се преполови! - бутна ме на стола и стовари пред мен препълнена чиния със сутрешни лакомства.
- Помощ, помощ - развиках се смутена от видяното, и майчиният смях се смеси с моите престорено въ ...