Още е рано за Коледа, но... навън има сняг. А дойде ли първият сняг почвам да мисля за нея. По Коледа ставали чудеса... стават – ако ги пожелаеш. Стават по всяко време, всеки сезон от годината стига много да искаш нещо. Не вярвате ли? Ами опитайте! Аз го вярвам и знам, че се случва! Случвали са ми се чудеса, но сега за тях няма да ви разказвам. Нали за рецептата за греяна ракия сте дошли.
И все пак празничното настроение, красивите украси, светлините по Коледа са заразителни. Поне за мен... И сякаш хората стават по-добри. Не знам дали красивите украси не помагат за това. Красота – доброта – доброта - доброта... като епидемия.
Да, рано е за Коледа, но за греяна ракия не е. Греяна ракия, огън в камината и туршия. И свещи... Ако няма камина, може само и свещи, ама повечко. Да създават уют и усещане за топлина. Аз всъщност не обичам греяна ракия, обаче идеята за нея, когато вали сняг ми харесва. Когато се прави е като ритуал, като свещенодействие... Малкото чайниче, медец, резанче ябълка, лимонова кора, домашна ракия... Някои после запушват чучурчето на чайничето с сухо люто чушле. Бих опитала да сложа и карамфил, но това следващият път. И Любов. Това е най-важната съставка. Тогава и става ритуала съвършен. От мен да знаете никога на пропускайте да сложите от нея, каквото и да приготвяте – супа, яхния, десерт. Слагайте от нея във всяка рецепта ще видите, че резултата е поразителен. Не знам защо не го пишат в рецептите. Всичко става много по–вкусно. Така че не пестете Любов когато готвите – поръсвайте обилно. Стига да имате... Това всъщност е важно – Любов – да обичаш, да раздаваш, да усещаш...
И така... Ракията е готова. Сгушени да отпием от топлото питие и замезим с кисело зеле. Или царска туршия. Кой каквото си е приготвил. Става и с кисели краставички. Не звучи много романтично? Не е като шампанско черен хайвер? Не сте прави! Това преживяване е е точно такова каквото трябва, когато е с любим човек - топло, сгушено , зимно и... приказно. Освен това във вълнените чорапи и плетеният пуловер понякога може да са по-секси от дантелено бельо... Ако някой не ми вярва, значи не е пил греяна ракия с точният човек. А аз следващият път ще опитам с греяно вино... Защото е важна Любовта в това преживяване, а дали е ракия, вино, чай или топла супа няма значение.
А на вън вали... Приказно е... През прозореца гледам снежинките и техният танц... И миналата година не танцувах на вън с Вятъра, помните ли? Сега свири на вън... вика ме. Само че точно тази вечер няма да изляза да танцувам с него. Може би утре заран. И на вас довиждане ви казвам, пък елате към Коледа да си запишете рецептата ми за курабийки.
А аз сега ще пия греяна ракия с Любов... и плетени вълнени чорапи.
© Ирен Всички права запазени