Две щипки докосване, една чаена лъжица извор
Беше около дванадесет часа на обед. Със всяка крачка, Йона наближаваше мястото където срещна друида Ренар. Тя забързва крачката си. До водопада не оставаше много. Слънчевите лъчи минаваха през клоните на дърветата. Беше тихо наоколо. Чуваше мислите си. Представяше си възможни сценарий как ще го срещне, но в същия момент поклати главата си в отрицание. Засмя се тихо. „Какво ми става?“ – помисли си. „Защо мисля за него? Не е редно.“ – последва още един въпрос, на който отговор нямаше. Сърцето й се вълнуваше. „Не, никак не е редно.“ – уверяваше я разума й. Спря се за момент и сложи ръце на лицето си. Последва широка усмивка. Бягаше.Скоро след това пристигна на мястото. По тялото си усети хладния въздух. Доближи се до водопада и седна на една от скалите. Наслаждаваше се на падащата вода. Погледна към ръцете си и видя, че гривната й я няма. „Къде е? Нима съм я изгубила? О, не! Ако баща ми разбере…“ – стресна се тя, ставайки рязко. Оглеждаше се в ...