Повече от всичко Рейчъл най-много обичаше да се разхожда сред природата. И този ден не правеше изключение.

Макар и задушно, имайки предвид големите жеги навън, Рейчъл се запъти към един от парковете в града.

Беше сама. Нямаше никой с нея – нито момичета, нито момчета. Младото момиче нямаше никакви приятели, тъй като беше прекалено различна от тях. Всеки ден слушаше обиди, клевети и клюки по свой адрес. И всичко заради искреното ù желание да учи, а не да хойка без работа по нощите из дискотеките. Беше убедена, че за всяко нещо си има време и място и че и за дискотека ще дойде време. Но сега нейното единствено желание беше да вземе успешно матурата по английски език, за да сбъдне мечтата си да стане преводач.

Адски много я болеше, но беше научена да търпи, защото ù беше казано, че добре възпитаните момичета НИКОГА не противоречат на по-възрастните и скоро момичето се научи да прикрива чувствата, мечтите, сълзите си. Но тя не можеше да се справи сама с проблема.

Стана прекалено затворена в себе си. Израстна красива и умна девойка, но за сметка на това – с ниско самочувствие и неуверена до болка в себе си. Чувстваше, че само истинската любов може да я излекува от болката.

Но как да я открие? Как ще бъде щастлива, след като не е способна да общува с мъжете?

Рейчъл нямаше готов отговор на този въпрос, а и на много други. Знаеше само, че има огромна нужда от любовта на друго човешко същество, което да я подкрепя и разбира в трудните за нея моменти, които никак не бяха малко.

Гр. Хасково

12.07.2008 г./ 15:40 ч.