snevra (Снежана Врачовска)
52 438
1.02.2014 г., 22:42 ч.

Рекс и Джеси 

  Проза » Разкази
914 0 5
1 мин за четене

 

 

Рекс и Джеси са приятели. Даже нещо повече. Те се обичат.

Джеси – чаровно дете на волната любов, абсурдна смесица от безпородни връзки.

Реск - горда овчарка, чиста овчарка. Тежък гердан от медали подрънква на шията му.

Цяло лято те прекарваха заедно. Безгрижно изживяваха своето кучешко щастие. Сутрин Рекс и стопанинът му излизат навън. Джеси търпеливо чака пред входа. После двамата се стрелват в парка пред дома. Целия ден лудуват на воля, тичат, гонят се, надпреварват се. Случваше се понякога да се заядат с други кучета и така да всеят смут сред стопаните им. А когато усетят, че са изплашили достатъчно и кучетата и хората се оттеглят победоносно. В това време стопанина на Рекс четеше, или дремеше на пейката, или разговаряше с някого, или просто си почиваше в беседката. По някое време стопанина изваждаше пликче и изсипваше  в паничка храна и за двамата. Стопанинът се грижеше и за Джеси. Ваксинираше я, обезпаразитяваше я с модерни шпрейове, даже нашийник против бълхи и окачи. От това Джеси се изживяваше почти като домашно куче. Целия ден прекарваха заедно, а когато вечер Рекс поемаше към дома, в очите му се четеше завист.”Ето тя остава  и ще продължи играта”

     Но дойде есента - мрачна, студена. Рекс все по за кратко излизаше навън. Джеси все по-често търсеше заслона под балкона.

   Една нощ заваля сняг. Стана студено, после мразовито. Хората напускаха домовете си само ако се налага. Кучетата се мярваха в парка само за минутка и на бегом се прибираха.

     Ето сега зад прозореца вее виелица. Брули със сняг по стъклата. Джеси се е сгушила под балкона. Една добра баба и е оставила стара черга и едно протрито палто.

    В краткото затишие на бурята чувам, че Джеси плаче. От студ. Проскимтява тихо и проточено.

     В тази замръзнала от студа тишина долавих   басовото пролайване на Рекс. После някак недостойно за него изквича, като че ли някой го срита, за да млъкне. И отново виелицата взе връх. Само от време на време дочувах жалния плач на Джеси.

© Снежана Врачовска Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви Виктор,Лордли,Катя, Светлана,че сте ме посетили.Радва ме, че сте се разбрали и сте се развълнували от посланието, което разказът носи.Лордли прав си. Не се бях сетила, но ето виж как се е получило.Наистина достатъчно е едно сритване от страна на тези дето дърпат конците, едно изквичаване, но много тихо, за да не те изхвърлят вън на студа и въпросът е решен. Да си му мислят Джеситата. На всички вас Поздрави!
  • Да те приласкае когато си необходим и да те остави на произвола на студа когато няма нужда от теб човека и да срита животното, което помни приятелството ви... не мога да довърша този коментар. Просто... разказът е покъртителен и предразполага към много размисли за важните и вечни ценности. Поздрав, Снежи.
  • Свободата винаги си има цена. Описала си уж една обикновена случка, а толкова въпроси... Хареса ми.
  • Не знам защо, но асоциирах с "рексовете" в Парламента, които биват сритвани, нежели се сетят за народа-"джеси" отвън.
  • "В краткото затишие на бурята чувам, че Джеси плаче. От студ. Проскимтява тихо и проточено.
    В тази замръзнала от студа тишина долавих басовото пролайване на Рекс. После някак недостойно за него изквича, като че ли някой го срита, за да млъкне."

    живописно описание на съдбата... )))
Предложения
: ??:??