Душата на човека се подчинява на много строги собствени закони. И се оказва, че всички физически закони почти никога не могат да удовлетворят душата. Така се появяват и неписаните закони, които често се оказват и по-сполучливи, и по-устойчиви на времето. Ето как две близки същества се оказват в епицентъра на моето твърдение!
1. ЛЮБА- Добро утро, майко.
2. ДАНА- Добро да е, дъще.
1. Знаеш ли, че днес се чувствам така сякаш ще литна.
2. И защо така?
1. Ами цяла зима спестявах и ми се струва, че е дошъл момента да изпълня една моя малка мечта.
2. Аз знам ли за нея?
1. Знаеш.
2. Ама ти не се разбираш от дума. Баща ти няма нови дрехи от години, ти си ръгнала пак по твоите глупости. Едно време исках да се учиш, както трябва, ама така и не можех да си наложа мнението над теб. Все имаше кой да те измъкне от акъла, който те напътствах. Ама сега си голяма и няма да има кой да ходи по акъла ти. Така да знаеш. А и ти си знаеш, само да те видя, че изкарваш повече пари от мене ще ти се стъжни.
1. Ам ...