Решението
Тя погледна още веднъж в огледалото. Лицето ѝ беше прекрасно, само в края на очите ѝ личаха малки бръчици, но това не я разтревожи особено. „Многото хубаво не е хубаво“ – помисли си Ана и се отправи към вратата. Имаше среща с асистент от университета. Самата тя водеше курсове по английски език и беше завършила две филологии – българска и английска. Станимир Иванов беше математик. За нея математиката означаваше суха и скучна наука, но времето си минаваше, а тя още не се бе омъжила. Така че реши да се срещне, пък човек не знае, може и да се получи. Бяха ги запознали приятели и тя имаше съвсем повърхностни впечатления от него.
В живота ѝ имаше много любови – срещи, раздели, но нито една връзка не я направи истински щастлива. Нито една от тях не доведе до трайно обвързване. Ана знаеше, че е красива, умееше да общува и не беше проблем да впечатли някого. Всички неудачи започваха по-късно. Обикновено беше разочарована – от дребнав характер или от несериозно отношение, а в много слу ...