Глава единадесета
Войната се чувстваше все по-силно и по-силно. Въздушните тревоги бяха зачестили. Ята вражески самолети прелитаха над София и от време на време пускаха някоя и друга бомба в покрайнините на Столицата. Софиянци живееха в постоянен страх. В началото на 1943 г. много софиянци се евакуираха в близките села. Тъй като не последваха други бомбардировки, те се завърнаха по домовете си.
Кошмарът настъпи непосредствено след Коледа. На 10-ти януари 1944 г. съюзническата авиация нанесе мощен удар в сърцето на българската столица. Хиляди тонове разрушителни бомби се изсипаха в самия център на града. София беше затънала в прахоляк и руини. Загинаха хиляди невинни хора, мъже, жени, стари и млади, деца. Центърът беше унищожен, на всяка крачка се виждаха отсечени като с меч жилищни домове и обществени сгради. Не беше пожален и Народният театър, чието южно крило беше разрушено.
Нощта беше паднала над разрушения град. Тъмнината беше скрила раните му, но сърцето му продължаваше да кърви. ...