Глава тринадесета
Шести полицейски участък беше окупиран от партизаните. Тук беше щабът им. От тук те командваха не само Столицата, но и по-голямата част на страната. В малкото дворче пред старата червена сграда на участъка беше пълно с въоръжени мъже. Сред тях се мяркаха и няколко жени. От време на време, някой излизаше от сградата, даваше някакви заповеди, неколцина се мятаха на реквизираното ДКВ, паркирано на булеварда и заминаваха неизвестно за къде.
В една от канцелариите се разпореждаше другарката Злата. Навъсена и делова, тази дребна женица показваше невероятно твърд характер и думата ù се чуваше. Не случайно беше една от най-изявените партизански командири-жени, каквито имаше много малко. Злата беше партизанската жена на Стойно. Там, в планината ги беше “венчал” командирът на средногорския отряд. Партизанското ù име беше Ксеня, та мнозина се обръщаха към нея с новото обръщение “другарко Ксения”. В съседната канцелария седеше другаря Радко Радомирски, новоназначеният комисар по ...