Изневярата е уморена до болка домакиня, която отказва да мие чиниите на негодник с наднормено тегло.
Като се замисля за изневярата, веднага се сещам за ревността и оправданията. Досега не съм срещал човек, който да е изневерил за кеф. Винаги има някакво извинение. Абсолютно всеки, с който съм говорил на тази тема, изтъква безапелационно оневиняваща го причина. Дори и тези, които съм сигурен, че го правят все едно да ходят на фитнес. Този, с който живее, винаги с нещо го е предизвикал, иначе той или тя, изобщо нямало да си помислят за това. Изглежда аз съм единственият боклук на тази планета, който го е правил от скука и си признавам, че не съм бил прав. Останалите изневеряват, защото са подтикнати и едва ли не принудени, но после отново се връщат в спалнята на гадния.
Много често срещам мнението, че изневяра било дори и мисълта за това деяние. Но аз лично не го броя. Никой не е идеален. Няма как поне веднъж да не си бил изкушен от някой, психически или физически. Важното е да устискаш. Или, ако ще се правиш на светец, раздели се и тогава си развържи пояса. Но всички първо искаме да пробваме, да се уверим дали става и тогава да правим каквото правим. Повечето пъти не става. Новият или новата тръпка нищо не струват. Просто е като премиерна серия на „Междузвездни войни“. Почти гарантирано е, че не струва колкото първата, но пък е нова и искаме да я видим как е. Безотговорни, винаги се хвърляме на по-гадното ново, за сметка на доброто старо. Психика.
Като разсъждавам по тази, на пръв поглед лековата, но в същото време дълбока и стръмна като Ниагарския водопад тема, аз си мисля за жените. Мъжете не са ми интересни. Ние сме доказани простаци. На нас всичко ни е позволено. С това да изчукаме някоя, светът не свършва. Нормите го допускат. Защото сме силният пол. Чукаме чужди, но своята, профилактично я заплашваме през определен период от време, да внимава какво прави. С чуждите може да се задяваме, защото са общи, но нашата си е само за лично ползване. До гроб. А дори и след него. Заплашваме, защото сме силни. Но, както казваше една моя бивша любима: чукай чуждите, но знай, че рано ли късно ще изчукат и твоята. И беше права. Не ми се разказва как го разбрах.
Мъжете са силни, но и най-шумно плачат, когато на тях им причинят това, което те причиняват. И реват с глас. И се самоубиват. И започват да плашат с побой и убийство. И много често не само заплашват, но и го правят. Защото психиката на мъжа регенерира по-трудно от тази на жената. Демек по-не носи на бой и болка.
Повечето ми връзки са били с обвързани жени. Такива, които след среща с мен са се прибирали при мъжете си. В началото винаги е било интересно, но после някак си започват да ме отблъскват. Особено тези, които твърде дълго се оправдават, стоят си при съпрузите, а имат и наглостта да си ревнуват болезнено любовника. Тя, щом него го предава и няма проблем всяка вечер да го гледа в очите, мен защо да не ме прекара!? И оправданията са свързани с оплаквания от съпруга. Че бил такъв или онакъв и тя вече не издържала. Но стои. В повечето случаи причините са икономически. Но никоя не си го признава. Изтъкват такива – естетически. В някои от тях дори съм бил влюбен и по някое време не ми става особено приятно, че се прибира при друг мъж, пък било то и нейния си собствен. И много са ме успокоявали. Че те почти не правели секс. Това „почти“, обаче, мен изобщо не ме устройва. Защото аз като почна „почти“ да го правя с някоя друга, тя оревава орталъка и ми казва, че не било същото. Нейното положение било заварено. И това с мъжа ù не било никакъв секс. Той, онзи, така или иначе я бил виждал гола и докато прониквал в нея „почти“ – тя си мислила за мен. За да може да свърши. Е значи все пак свършва. Не, не свършвала, а имитирала оргазъм. Но не е съгласна аз да го имитирам с друга. За оргазъма идва реч. И най-са ми противни тези, дето ме молят да ги изчакам няколко години, докато децата им пораснат, за да не ги стресираме. Никога не чакам. Появи ли се нещо, веднага яхвам вълната. Значи, да съм верен и всяка нощ да си лягам сам, без да има с кой да обеля и дума, докато тя си пази децата, имитирайки оргазъм с баща им. Той и гинеколога им ги вижда без гащи, но не е редно да прониква в тях с голи части от тялото си. Не изпитвам трудности да се разделя с непочтена жена.
Имал съм и много благодатни връзки, в които благодарение на контакта си с мен, жени са ставали много верни съпруги на този, на когото са изневерили. И са ми благодарили, че заради мен те са преоткрили чистотата и смисъла на брачния живот. И са бягали панически от мен. От страх да не размислят. Разбирайте го както пожелаете.
Има и жени, достойни за пример. Изневеряват, но веднага се разделят и подават молба за развод. Независимо дали ще останат с любовника си. Никога не се връщат назад.
Има едно нещо, от което много ме е страх. Не е смъртта. Преди беше старостта. Някак си не ми се ще да съм немощен и някой да се грижи за мен. Предпочитам да умра що годе млад. Изглежда ми далеч по-героично. В момента, обаче, гледам по-оптимистично на старостта и панически ме е страх от друго. Да не остарея с някой, който не харесвам. Виждам го много често около себе си и казвам ви, няма по-потресаваща и гадна картина за мен от това. Хора, които са останали на старини заедно от немай къде. Просто, защото са нямали друг избор или кураж да се разделят. Двойки, които не са правили секс заедно още от репродуктивната си възраст, но някак си са се закрепили в едно брачно ложе. За да си помагат. Да си дават чаша с вода и лекарствата. Да се подкрепят. Картината наистина е жалка. Не, не искам да участвам в нещо подобно. По-добре стар и сам, отколкото с компания, която още на младини съм отбягвал.
За мен сексът е много важен. Ежедневно срещам лицемери, които ми говорят за сродни души и връзка над тленното. На мен ми харесва жената до мен да ме възбужда. До последно. Докато имаме сили да го правим. Искам да има дупе и дълбоко в себе си да е вярваща и набожна мръсница. Поне си го признавам. Не мога да не бъда честен с някой като вас, който искам да е откровен с мен. Една жена спре ли да ме предизвиква сексуално, спирам да я ревнувам и да желая връзка с нея. Тръгвам си. Недопустимо е да желая други, а да стоя с възвишените си импотентни чувства към нея. Предпочитам жената до мен да е малко гадна, но да ме възбужда, отколкото да е много добра и да не ме привлича сексуално. А, ако е възвишена мръсница, значи съм ударил бинго.
Стоя в едно ателие и ето такива неща ми минават през главата. Ателието е на една художничка. Не разбирам от рисуване, но тя за мен е много добра и я подкрепям. Някога и аз рисувах, но не го доразвих. Не мога да правя перфектно сто неща наведнъж. Физически ми е невъзможно. Не ми стига времето.
Ателието се намира в едно старо училище. Гимназия. Преди много време две години учих тук. Любимото ми училище. Момичето, което в момента рисува в ателието, е учителка в тази гимназия. Преподава рисуване на хлапетата от най-долните класове. Тя в момента рисува кучето ми, което послушно лежи и позира пред нея. До няколко дървени триъгълника. Всъщност спи. Идея нямам какво иска да каже картина на куче с триъгълници, но пък това не ми е важно.
Пуша в един от ъглите на ателието. Точно до прозореца и грижливо издухвам дима от тютюна, с аромат на зелена ябълка, навън. Тя ми разреши. Само една цигара. Аз толкова и пуша за няколко дни. От една седмица обаче запалвам по една цигара на ден. Всеки ден. Развълнуван съм. Стоя, обливан обилно под душ, от който тече силна струя щастие. С това момиче, художничката пред мен, вероятно сме в началото на връзка. Не знам. Няма как да не съм ù симпатичен и всяка вечер да вися тук при нея. Това е същото, когато доброволно чета на някой нещата, които съм написал. Не мога на всеки. Допуска ме до себе си, докато твори. Може да е заради Вед. Едва ли само заради това.
Малко съм притеснен. От много години не ми се е случвало да бъда толкова внимателен с жена. През последните години бях свикнал на друго. Бях безцеремонен във връзките си и малко нагъл. Изобщо не се съобразявах какви ги говоря и върша. Не ми пукаше. Бяха хубави момичета, но знаех, че имам под ръка още три-четири, с ако не същите, то поне с подобни характеристики.
Като тази до мен друга не познавам. И ме е шубе. Стъпвам внимателно и съм много деликатен и обран. Не се правя на такъв, какъвто не съм, а гледам да не съм най-гадното, каквото съм свикнал безотговорно да бъда. С нея, например, бих остарял. Поне сега така мисля. И бих правил много дълги години секс. Да. Още не сме били интимни. Никога не съм бързал. И преди, когато не ми е пукало. Сега още повече. От друга страна, това момиче внася покой в дните ми. Чувствам се като във въздушен балон, от който съм изхвърлил като баластра всички екстри, на които през годините съм робувал. Сега за първи път не искам много пари, а достатъчно. Достатъчно е много по-малко от много и това внася покой в дните ми и ми оставя огромно количество свободно време. Време, в което безлично мога да стоя, докато тя рисува. А тя рисува всяка вечер след часовете. Аз пък пиша на лаптопа и изпушвам една цигара с аромат на зелена ябълка. Никога не пиша в присъствието на друг. Сега го правя. И много гладко ми се получава. То всъщност пак съм сам, защото това до мен е най-не обсебващото същество, което познавам. В една стая сме, но сме в различни светове, с отворени граници помежду си. Без корумпирани граничари да ги пазят. И е адски перверзна. Детската учителка. Художничката. Има права дълга коса. Невероятно дупе и почтено изражение, което нямам търпение да докосна под дрехите. Всичко с времето си. Вероятно ù допада сблъсъкът в мен. Отблъскващата ми външност, смесена с някои таланти, към които тя има афинитет. Това допълнително ме стимулира. Защото, ако загубя дарбите си, тя ще ме зареже. Напълно възможно. Може би...

* * * * *

До всяко красиво нещо има един зъл демон, който иска да ти го отнеме или да го съсипе. Тривиално, но напълно реално.
До мен седи една гадина. От онези силни мъже, които убиват и нараняват, ако не стане на тяхното. Властен и лачен. От онези непоколебими ревнивци към чуждото, които не могат да се регенерират след отказ. Раните по егото им се лекуват с отварянето на чужди. Появи се изневиделица на житейския ми път с остри претенции за принадлежност към моето щастие.
Притихнал съм след като го изслушах. Иска момичето ми. Твърди, че е негово. Само негово. Това не е правдиво. Не отговаря на истината. Не съм голословен. Информацията ми е проверена. А и той определено няма какво да прави с нея. Тя обича да рисува. Харесва някой да има търпение към това. А такъв би могъл да бъде някой само с подобно на нейното хоби. Този е гладък и тъп откъм изкуство. Гледайки го, чувам единствено удари на тъп предмет в кух.
Дори нямаше спор. Седим един до друг. Почти в сходни пози. Той е в безсъзнание, а аз с дупка от нож в корема. Кървя обилно, но друго ме вълнува. Дали да не го довърша. Ако остане жив, ще досажда. Ако пък го убия, сигурно ще отида в затвора и няма да мога известно време да посещавам ателието. Не знам кое зло да избера. Кое е по-малкото?
Между другото, сега щях да съм мъртъв. Изобщо не го забелязах, когато посегна с ножа в тъмната улица, по която вървях. Веднага, след като ме наръга, Вед го повали. Разхождахме се заедно и той беше изостанал леко зад мен. Душеше нещо. Много добро куче е, но ненавижда агресията. След като го захапа, злодеят направо се парализира. Остана ми единствено да стъпя върху лицето му, преди да седна на земята до него.
Кучето ми лежи до мен. Положил е глава на краката ми. Няма жива душа в тъмнината. Времето е прекрасно за разходки. Близо съм до училището. Виждам как на последния етаж на старата гимназия ателието свети. Тя сега сигурно се чуди къде съм и защо закъснявам. Решихме по-късно да вечеряме на едно хубаво място навън.
Трябва да се изправя и да отида да ме спасят. За първи път, от много време насам, животът ми ми е толкова мил. Не заради мен. Не ме карайте да се смея. Заради нея. Обещах ù да остареем заедно.
Опитен съм. Макар, че го мисля с чувство за хумор. Тя много ще се възхити от мен. Знам какво харесват жените. Да си имат герой под ръка. Не мъртъв – по възможност. Победих злодея. Заради нея. Издигнах ù се в очите. Сега остана по-лесното. Да остана жив. Предпочитам да се целуваме голи, отколкото да ме оплаква на гроба ми. Искам да се усмихна, но малко съм уморен. Ръката ми е върху Вед. Толкова е топъл...