Резерватът
Слънчевите лъчи игриво танцуваха в клоните на дърветата, скриваха се и пак внезапно изскачаха, като делфини пред кърмата на кораб, удряха се в мръсното стъкло и създаваха една особена атмосфера, внасяйки чувство за топлина и уют в иначе доста неприветливото и студено купе. Есента беше вече награбила четката си и с топлата си палитра багреше в жълто и червено. Колелата напевно потракваха, а мислите се редяха една след друга и отлитаха на някъде с ятата птици. Денят видимо се смаляваше, но аз не бързах. Там където отивах време не съществуваше. Един от последните острови на безвремието, по-малкото братче на вечността. Един храм на една отминала епоха... „Резерватът“ - така го наричаха хората. Беше един уникално съхранен и старателно реставриран град стил "двадесети век". Бяха хвърлили доста средства, но атмосферата беше много добре запазена и пресъздадена. Точно като едно време.... Когато технологиите и комуникациите набраха такова ускорение, че преминаха образно казано звукова ...