Не се заричай!
Само това не прави!
За резил можеш да станеш по всяко време и всяка възраст. Ще ти разкажа как се омаскарих и то така, че бая време не смеех да отида и цигари да си купя.
От срам!
Едно лято, тогава когато правих колибата на село, се случи много горещо. Събрал бях няколко приятели да помагат. Горещо, горещо, та желязо да топиш. Шурти от нас пот, с шепи да я събираш. Като наближи обед, хващам една туба и прескачам до кръчмата на центъра, да я заредя с бира. Продават само наливна. Влизам вътре, мятам тубата на тезгяха и още не съм се подпрял на него, кръчмарката ми тиква под носа пълна кана. Да не скучая, доде чакам да се нацърка бира в тубата, че тя, проклетата, се пени и едва-едва цъцри.
Един ден, таман съм навирил каната, та да угася огъня и отвътре, и отвън, един глас ме пресече.
- Така е! Голям началник! Сам си пие. Едно наздраве не вика. Ами, нали сме си второ качество.
Обръщам се. На масата, в ъгъла, седнали четирима. Това е строителната бригада на селото.
- Не ви ви ...