Привечер. От взиране очите ú сълзят и парят. Ръцете стискат възлестите колене, приглаждат тъкана престилка. Ето, задава се мъж с колело. Облаци кацат мързеливо в смокинята и сянката им мъгли и без това слабите ú очи. Ванчо е, прибира се от работа. На колелото виси мрежата с черен хляб за кокошките и бял – за него и гостите.
- Добър вечер, бабо Яно - поздравява пътьом мъжът.
- Добра да е, ама не е – сдъвква отговор тя.
Е, и нейните внуци ще дойдат. Сега имат работа малко в града, но сигурно ще пристигнат утре. Къщата ще се усмихне от вратата до комина, а най-много смокинята до улицата, с всичките си зелени листа. Децата ще тичат по стаите и няма да остане затворена врата и прозорец. После вечерта ще гонят с кърпи комарите, ще мажат с оцет и ракия ухапаното и няма дори да се сеща, че я въртят проклетите колена.
А, жена май притичва откъм железопътната линия. Смокинята вперва зелени очи в крехката фигура. Вятърът подухва и развява роклята ú като ръка. И Теменужка има такава. Може да е хва ...