***
Да се чуди човек от това хилаво детенце с бяло и бледо личице и хлътнали бузи, ще излезе ли добра къщница и плодовита булка. Гледаш го, едва стои право, сгушило между раменете си тънкото си лебедово вратле, плоско и отпред и отзад като Тракийската низина, а под шарената кърпа стърчаха неприбрани кичури гъсти къдрици, като руното на черна овчица. „Ама тя, не на девойче, ами повече на агънце прилича! Къде ще ти стигне млада първескиня, готова да даде плод! ” – въртеше се из ума на Емил. Бяха го извикали в селото да се стегне и облече, че да го венчаят за булката, която му бяха харизали. И сега, когато всичката дандания беше минала, той спокойно можеше да си оглежда, колко струва „стоката”, която беше получил.
Още от началото като видя Анка, Емил рукна* на майка си:
- Че това булка ли е? Кожух и кокали само в него! Какво ще го гледам това? Чини ми се *, че докато стигнем до колибата с кошарата ще се е превило о две от пътя.
- Не мой, майка така! Ще да напъпи булчето, време се иска. – ...