***
Анка беше толкова зашеметена, че на първо време не разбра какво стана. После, умът и, вклинил истината дълбоко, сякаш завря, та и подгони всичките стаени чувства в младото тяло, и всичката болка, потискана някое време, сега се изля като на талази. Вакльо заскимтя и навря рунтавата си глава в гърба и. Меца и тя, някак отдалеко заобиколи Емил и се присламчи към Анка. Тази милост от двете кучета, сякаш не само не успокои младата жена, а обратно, натежаха в нея още повече чувствата и неспособна вече да преглъща риданията си, нейните гърди затрептяха в такт със сълзите. Нещо тупна до нея - близко и топло. Две ръце я придърпаха към здрави мъжки гърди,където туптеше лудо горещо сърце. Емил беше подвил колене и сега здраво притискаше към гърдите си тресящото се в сълзи младо тяло.
„Не трябваше да я прегръща. Не трябваше! Ма, пусто да остане, тялото му вреше, кипеше и само взимаше решенията си.”- потекоха като лавина неговите мисли и се омесиха с чувствата, които кипяха в най-дълбокото. От ...