"Рошавата сврака" беше крайпътна кръчма, която се пълнеше вечер. Шарени хора се срещаха там. Пътят беше натоварен.
Рошавата сврака стана любимото свърталище на нинджите от клана „Гъди Мъди“ известни със своето чувство за хумор.
Някак магически всички, които попадаха на техни сбирки, се връщаха отново в кръчмата.
Бизнеса вървеше. И от това най–доволен беше Пухкавия Сю, едно криво късогледо старче на около 70, което се усмихваше само на високосна година. Ако преди 10 години някой му беше казал, че тая дупка ще напълни сандъка му с пари... Нямаше да му повярва...
И аз не бих му повярвал също. Преди 10 години Рошавата сврака даже не беше рошава. Бездомните котки и кучета намаляха драстично и зли езици говореха, че Къдравия Сю – тогава не беше плешив – ги продавал за заешко.
Рядко оставаше някой да преспи, почиваха и бърбореха под прозореца. Сю често ги пъдеше сърдит, стиснал юмруци в празните си джобове.
Там някъде дойде той. С размазан нос и лилаво око. Но с усмивка до уши. И кило лимони ...