Той влезе в кухнята. Роси готвеше яхния. Прегърна я, целуна я. Скоро хапнаха. Обядът бе като мелодия, защото се обичаха. Роси беше бременна в 3 - я месец и в тихите и големи тъмни очи се четеше приятно очакване... Гошо ходеше на две работи, за да има повече парички. Роси работеше в малко магазинче за обувки. Обичаше понякога да рисува. Така, когато го чакаше по-лесно минаваше времето.....
Идваше топлата пролет, с очаквания и изненади. Момичето имаше среща с приятелка, видяха малйо за бързо. Искаше да сготви адана кебаб със салата. Тъкмо, когато запична да реже марулята, Роси сякаш почувства че и пада кръвното, главата и се замая. Изключи газта, защото усети спазъм откъм корема. После още един, трети.... Прилоша и. После не помнеше вече нищо.
Когато дойде в съзнание, бе в болницата, на системи. Влезе сестрата, усмихна и се, извика и мъжа и. Той я галеше нежно по бузите, целуваше ръцете и....
-Гоше, а, бебето... моето бебче?....
Очите на съпруга и се напълниха със сълзи.
_Спокойно, обич моя, само спокойно, не се вълнувай...
-Гоше,не,нали бебето е добре? Гоше...? Нашето бебенце!....
-Мила, само спокойно!
-Но ти плачеш,любими....Няма го, оооо, няма го моето бебче!...
И Роси се разплака неутешимо, безутешно, безвъзратно....
Гошо я бе намерил на пода, почти безжизнена, в локва кръв.
Бърза помощ помогна на младата жена да оцелее. Направиха и нужната манипулация, не знаеха явната причина за спонтанния аборт.
Пролетта беше зима, тежка, студена, подтискаща.
Ала любовта скрепи загубата, окрили ги за друго начало.
Любовта е магьосница, знаете, нали?
© Ана Янкова Всички права запазени