30.06.2011 г., 23:00 ч.

Роуз 

  Проза » Разкази
779 0 0
3 мин за четене
Посвещава се на всички изстрадали души, които остават неразбрани, подобно на William Bruce Rose.
Всичко е относително. Приятелството, любовта, животът. Всяка една частица, която преминава през човешките ръце, били те груби или нежни, е относителна и изпълнена с една горчива субстанция, наречена ирония. Ще ви го докажа. Не е ли ироничен начинът, по който онова осемнадесетгодишно момче излезе от вкъщи? Не е ли иронично как вратата на къщата, в която бе живял от дете, се затръшна зад гърба му? И как той се замоли тя никога повече да не се отвори отново. Как пепеляворусата коса се удряше като камшик в разранената кожа на гърба му и как долната му устна потреперваше през десет секунди, докато той се опитваше да сдържи мъката в сърцето си. Крачките му бяха отсечени, точни, премерени, скъпата карирана риза - раздрана, а над окото му червенееха две прецизни пресечени линии, криещи се зад обилен пласт гореща червена течност. Една разсеяна капка се търкулна по ситните косъмчета на веждата му и р ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Странната Птица Всички права запазени

Предложения
: ??:??