Тя лазeше бавно в калта, кръв се стичаше по порцелановото й лице, а лилавите отпечатаци от пръсти контрастираха с кожата на крехките й, призрачнобели китки. Сълзите от очите й бяха смесени с тънки струйки боровинкова кръв. Златните й къдрици бяха целите в кал. Дантелената ѝ рокля беше раздрана и мръсна. А тя толкова обичаше тази рокля. Ходеше всяка неделя на църква с нея. Но ето тази неделя никой Бог не можа да я спаси от страданията, които изпитваше в момента, лазеща в калта, в непозната гора, с разкъсани дрехи и изподрани колена. Кой Бог не би я спасил? Кой Бог би позволил на някой непознат да счупи ореола ѝ?
Тя беше мъченица с рубинени устни и тъжен край.
© ХХХХ Всички права запазени