4.09.2024 г., 15:31 ч.

Русо изкушение 2 

  Проза » Разкази
115 0 6
5 мин за четене

По желание на Светличка, не съм забравила! Още  когато писа коментара за продължение ми светна, и днес намерих време да го напиша 😊

 

или

ИЗКУШЕНИЯТА МОЖЕ И ДА НЕ СА РУСИ

 

 

 

        - Шефе, извинявай, налага се спешно да тръгна! Соня, жената на Гената, май ще ражда, а той е в Бургас, майка му на работа, баща му на вилата, сама била.

        - Тръгвай тогава, тука как е?

        - Предадох поръчките на Тома, утре сутринта съм тука да довърша товарителниците.

        - И аз ще дойда, шефе, може ли? Все пак жена в такива случаи не е излишна - на вратата стоеше новата колежка от "Логистиката" с папка в ръка - ето седмичния доклад, тъкмо приключих.

         - Изчезвайте!

         Дани беше от 2-3 месеца, Симо взимаше  и за нея кафе, като го викнеха в Логистиката, поздравяваха се, но знаеше, че е омъжена с дете и не я закачаше.

         - Изчакай ме две минути на входа, ако обичаш, да взема тоалетни работи. Тя сигурно се е приготвила, но няма да са ѝ излишни още малко.

         Докато пътуваха с колата, Симо набързо ѝ разказа: още две седмици имало до термина на Соня, Генчо бил в Бургас командировка. Соня се обадила на спешните, но контракциите ѝ били над 3 мин и ѝ казали ако се ускорят, да се обади. Можело да са подготвителни.

          - А ти, колежке Иванова, или Ира?

          - Ирина, викай ми Ирка - засмя се колежката, вече влизаха във входа.

          Симо звънна и на двете врати, майка му веднага се показа:

          - Защо звъниш, нали имаш ключове? А, не си сам, влизайте, де!

          - Не, мамо, при Соня идваме, сама е и...

          - Разбрах, сега ще дойда!

След малко двете жени се засуетиха около Соня, Гената звънеше през 2 минути, пътуваше за София вече.

          - Симо, хайде, водете я в родилното, зачестиха. Всичко е наред, мъжко момиче е, гък не казва. Готова е с всичко.  И ми звъннете веднага от там.

          Когато Генчо дойде, жена му беше още в предродилно. Майка му също дойде след него.

          - Благодаря ви, какво щях да правя без вас! Ще я вкарват в родилна зала. Симо, няма ли да ме запознаеш с кръстницата?

          - С кръстницата?

          - Ирка, това е друга история, друг път ще ти разкажа.

          Ира и Симо отидоха да вземат нещо за ядене и повече кафета, нощта се очертаваше дълга.

          И така, Генчо стана горд баща на малко пискливо вързопче, най-после и Симо разбра, че ще е кръстник на момченце.

          Кафетата с Ирка зачестиха и след работно време, минаха на питиета, тя се оказа неомъжена, но детето истина.

          - Когато приятелят ми разбра, че съм бременна, просто изчезна. Някъде по Европата се скита. Майка и татко в момента гледат Шушанка, ходи на ясла. Другата седмица ще я взема, тръгва на детска градина тука. Те ме подтикнаха, промяната била хубаво нещо и т.н. Бях си добре в Пловдив, но знаеш как е при мобилните оператори, работа на смени. С Мъничка не ме устройва. За това дойдох тука, попаднах на каквото търсех, а и родителите ми ми помагат. Баща ѝ може да не я е виждал, но ония баба и дядо я познават, и те подават по нещо. Него го хванала пандемията навън, не си е идвал от 3 г. Свободна съм като крава с теле - през смях намигна Ирина.

            Есента идваше, а с нея и нещо в живота на Симо. Телето се оказа малка жива кукла, а той откри, че обича малки деца.

             Зимата пращаше сигнали вече с мъгливи утрини и бръснещи студени ветрове.

             Малкият на Гената вече се смееше с глас и пееше от радост, записаха го като дядо му, бащата на Генчо, Иван.

             В първата неделя на декември Жени беше наготвила един билюк манджи, нали и Никулден беше тия дни, и риба имаше.

             - Майкооо, влизаме, тук сме! Слагай още чинии, знам, че си приготвила масата вече!

             - Влизайте, слагам. А добре сте ми дошли, я да видим кой си ми довел?

             - Мама Жени - Ирина. Казах ти за нея. Сега седни, има още: това е Шушанка-Силванка, тя скоро ще става кака. Но първо ще се оженим, да те направим официално баба!

              - Какво ме направихте вие! Наведнъж две внучета, не едно! - засмя се Жени - А, не, Ире, никаква Жени, вече само баба Жени! Ела,принцесо, тука вече е твоето място на  масата.

              Ирка и Симо се спогледаха игриво, а Шушка пусна ръката на мама и се остави баба Жени да я сложи да седне.

              - От толкова време детската само си стои, сега вече пак ще влезе в употреба. Симо, после се отбий у Генчо, януари се готвят за кръщенето на Ивчо. Нова година... много нови късмети! Е, синко, отърва ме от кръстница, но пък ме направи баба! Остава и сестра ти да ми сервира някои близнаци, и ще съм многодетна баба!

              Тази неделя масата на Жени беше пълна с усмивки и наздравици. Е, някои се чукаха без алкохол, само за адета, но... каквото - такова!

 

04.09.'24

         

 

© П Антонова Всички права запазени

- Майко, къде си?
- В хола съм, Симе, влизай! Сам ли си?
- С кой да съм?
- С жената, децата... Добре де, шегувам се. Не ми се излизаше в тая жега. А ти? Генчо къде е? Защо не го доведе?
Симеон остави чантата на масата в кухнята, изми си ръцете и се запъти към хола. В тая махала израсна, и все насам ...
  183  13 
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Светличке - чудесия! Когато рутината ни погълне и скуката и еднообразието ни водят по течението, някое малко чудо на живота ни изважда от равновесие и ни напомня, че докато сме живи, винаги ще има нещо, което да предстои.
    Когато ти писа за продължение, макар да бях замислила разказа до там, ми присветна как да направим Жени многодетна баба, като все мрънка за внук, да види тя 😄сега и Ивчо, и двете на Симо, наведнъж!
  • Благодаря за продължението, Пепи! Изкушенията най-добре да са човечни, а за русото си има боя.😀
    Вчера научих фантастична новина за една съименичка, очакваща близнаци. Няма случайни неща в този живот.🍀
  • Петре - и винаги ще има малки чудеса, които ще ни мотивират да се усмихваме и продължаваме, прав си!
    Благодаря ти!
  • Ааа, открих и първа част... Припомнох си я, и ми харесаха и двете части, точно. Войната, лошотиите ще свършат някога, но човешките взаимоотношения, обич и любов, не трябва да свършват никога.
  • Благодаря, Мине!
  • Хареса ми, Пепи! Много ми хареса!
Предложения
: ??:??