С БОГ НА КАФЕ
Асансьорът не работеше. Ева Данаилова едва довлече масивното си тяло до осемнадесетия етаж. Гърдите ù свистяха като на стар йога, изпълняващ упражнение по дишане. Зарови треперещи пръсти в чантата. Най-после намери проклетата връзка ключове. Издърпа ключа за вратата. Но в мига, в който го пъхна в ключалката, около нея светът започна да се разпада. Парапети, стълби, площадка изведнъж се разлюляха и начупиха. Мъчителна болка задълба гърдите ù като прояден орех. Пред очите ù притъмня и почти не виждаше. Усещаше, че изпълзява от всяка своя клетка. Обзе я необяснимо чувство на тревожност, но и усилие да се съпротивлява на това усещане. Спазъм сви гърлото ù, а устата се изпълни с горчива сухота. Стоеше вцепенена и очакваща... После бавно започна да се завръща... Като непокорна коза... Светът отново изплува в реални очертания. Постоя още минута, две...
Влезе в тъмния коридор. Притихналата болка продължаваше да драска с нокът отвътре. Без да се навежда, изхлузи обувки. Пренебрегв ...