- Какво се е случило? Защо изглеждаш така?
- Влез де, не стой на вратата. - каза Габриела и покани приятелката си вътре.
След като седнаха на дивана в хола, Габриела се умълча.
- Ей, ама ти плачеш ли? - попита тихо приятелката й, забелязала сълзите в очите й, и я прегърна.
- Направих нещо лошо, много лошо.
- Слушам те...
Преди два дена ходих на пазар, купих доста неща, след това се прибрах, Мишо си беше вкъщи, беше си взел отпуска, брат му се връщаше от Италия, щеше да ни идва на гости. Вкъщи започнахме приготовления, не бяхме виждали Филип от две години и нещо. Следобяд взех сина ни Павел от детската, а Мишо отиде да посрещне Филип на летището. Аз оправих масата и зачаках да пристигнат. След около час на врата се позвъня, аз си пооправих косата и отворих, мъжа ми беше прегърнал брат си през рамото, а смехът им сякаш прокънтя из цялата къща.
- Охо, снахичке! - каза ведро Филип и ме прегърна - Въобще не си се състарила, още си си хубава!
- Ами да, ти да не би да се съмняваше?! - засмях ...