Почувствали ли сте как корените ни теглят назад? Назад, в спомените...
Случи се преди няколко години да се разделя с двора, останал в наследство от баща ми, а на него - от дядо. Тъжно е, когато се разделяш с нещо мило и свидно за душата ти...
Като се пенсионираха, родителите ми се върнаха на село. Скърпихме горе-долу старата къщица, залепихме до нея само нова баня и тоалетна. Заживяха там, след петдесетгодишно отсъствие.
Засадиха си и градина - за чудо и приказ. Всички от селото се изреждаха да се учат от тях. Едни прави лехички - да им се ненагледаш. По цял ден се ровеха из тях, все нещо доизкосуряваха. Скапваха се от умора, но се чувстваха доволни и полезни. Помагаха и на нас.
Така щастливо минаха десетина години, докато не загубихме тати. Мама се прибра в града, при сестра ми, аз вече бях заминала на гурбет.
Земята си иска орача, както казва народът ни. Реших, че е по-добре да влезе в ръцете на грижливи стопани, нежели да пустее и закърнява. Едно е да решиш, друго - плановете ти да ...