... с думи на любов
.
Магистралата се белееше пред него, мамеща и красива като онази полушеговита илюзия за вричане, която сякаш предопредели живота му. Преследваше я вече десет години несъзнателно, без да си дава сметка какво точно прави... Последното решение, с което поиска да промени нещата, го доведе тук, на този дълъг път. Вече пет часа седеше зад волана, а можеше да пътува до плюс безкрайност. Най-сетне знаеше какво иска. Дългият път към тази илюзия беше част от дългия път към себе си...
Колко отдавна се случи тази история: полу-шега, полу-истина, а остана в съзнанието му, галеща и обичаща, стопляща: и в тъгата, и в лъжата, в най-трудните и самотни моменти на дългия гурбет, там далеч, в онази студена задморска страна…
Все още помнеше всяка нейна дума, всяко движение на устните, блясъка в очите ù и онази доброта, която тя спонтанно излъчваше. За пръв път срещаше такава жена. За пръв и последен. Само че тогава още не го знаеше. Всяка следваща беше различна, но не беше тя. И не защо ...