С ДЪХ НА ЗРЯЛО ЖИТО И МАТОЧИНА
Герасим живееше сам в голямата си двуетажна къща. След като родителите му се поминаха, един ден го напусна и жена му, като отведе със себе си единственото им дете. През деня той се залисваше с работа, но нощите му бяха дълги, тъжни и безнадеждно самотни. Когато го съкратиха и от службата, съвсем се отчая.
В двора на къщата имаше просъхнала, изкорубена от времето черница с щъркелово гнездо. Тази година дори и щъркелите не долетяха, с което тишината и пустотата станаха още по-тежки. Оставаше му само кучето. Герасим му говореше понякога, като на приятел.
- Дали и ти страдаш като мен от самота? - гледаше кучето в очите стопанинът, докато го галеше по напечената от лятното слънце козина.
Погледът му попадна отново върху празното гнездо на щъркелите. Поклати тъжно глава и продължи:
- Миналото лято едната от птиците се оклюма. За няколко дни умря. Щом другата остана сама, закръжи над гнездото, издигна се в небето нависоко, навярно покрусена от мъка, сви криле и ...