22.12.2013 г., 13:55 ч.
С идиоти на море
3 мин за четене
С идиоти на море
Аз ще уча италиански и немски. Дичо английски и немски. Жорето (дългата шпага), като по-прост, ще отговаря за рускините а Ванката ще говори другите славянски езици, защото малко фъфли и го докарва на произношение. Накупихме разговорници и почнахме да зубрим. Няма да се излагаме като лани, когато езиковата бариера направо ни закопа. Циганите по плажа знаят по десет езика и минават за италианци, а ние интелигентните младежи караме само на жестомимична система. Щведки, датчанки... забрави.
Като им се блещиш насреща и правиш маймунски физиономии, какво чакаш. Те, жените да не са дошли на зоологическа градина. Без езици нищо не става. Трябва да се учи, няма как.
То пък и тая юнска сесия край няма. Ще мине лятото докато вържем по някоя тройка. Не за друго ами ще забравим езиците. За какво зубкахме цяла зима."Коме си киамо лей? Ке темпо фа? Фа фретто? Куал е ил туо номе? Ио ти амо! И т.н.т." Вече сънувах на италиански. Отде да знам, че италианките били толкова грозни. Аз мислех, че всичките са като София Лорен. Обаче, най-много съм се хилил с Ванката, като ми зафъфлеше на полски. "В шебжше шжине шондж бжмит в чшишине". Е това направо ме убиваше. Мисля, че вече покривахме езиковия диапазон на чуждестранните летовнички по Черно море. Тръгваме...на стоп. Да пестим пари. На Слънчев бряг, зад пътя има един бунгала за персонала. Там сме се уговорили с един готвач от миналата година да уреди нещо. Уреди ни четиримата в една барака, двамата на легла, двамата на надуваеми дюшеци. Толкоз майка, без пари... Най-евтината стая в хотелите към 15-20 лева. Десет коняка. Да си гледат работата.
"Копеле, ски'й к'во чудо. Това всичкото нас чака." От тъмно сме виснали на плажа. От мерак. Озъртаме се като котараци. Абе, няма много сами. Все са с разни пичове. Ами закъсняхме. Нямаме тен. Жорето малко по-мургав, ама аз съм бял като лебед, понеже съм рус. Пък и мускулите ми са като кренвирши. И цял ден да се пържа, пак няма да почернея. Беля се още розов. Тука местните си личат. Черни са като арапи. Мускули като козунаци. Или са спасители, или продават мамули и шляпат езици, като едното нищо. Чехкините направо ги зяпат като невидели. Особено ме дразни един със сомбреро и фотоапарат. Крачи като ескаватор из плажа. "Кой ме вика, кой ме тражи? Фотомайстора много важи на плажи." Селянин. Обаче изкарва луди мангизи. Има и още един. С камила и магаре. Увива ги с едни чаршафи и ги снима. Демек, бедуини. Егати простотията. Почвам да се вкисвам. На обяд мушнахме по една баничка и айде пак на лов. Пред чехкините не минаваме. Много сме бели. Те на такива са сити. Търсят нещо по-мургаво. Озъртам се за италианки. Чувал съм, че си падат по мъже скандинавски тип, като мен. Обаче италианките явно са кът. Скапахме се от обикаляне. Накрая виждам две. Чернокоси, мургави, слабички... Закачам си дяволитата усмивка и се примъквам. Мърдам с вежди."Коме си киамо лей? Фа фетто? Ке белли бамбини! Се сей италиани?" Ония само се сбутват и умират от смях."Ама, Айше, тоя да не е италянец, ма? Глей го какъв е утрепан. Ша на сваля."
Абе маа му стара, то като не върви, не върви. И езици да знаеш, все същата работа. Догодина ще правя мускули.
Като им се блещиш насреща и правиш маймунски физиономии, какво чакаш. Те, жените да не са дошли на зоологическа градина. Без езици нищо не става. Трябва да се учи, няма как.
То пък и тая юнска сесия край няма. Ще мине лятото докато вържем по някоя тройка. Не за друго ами ще забравим езиците. За какво зубкахме цяла зима."Коме си киамо лей? Ке темпо фа? Фа фретто? Куал е ил туо номе? Ио ти амо! И т.н.т." Вече сънувах на италиански. Отде да знам, че италианките били толкова грозни. Аз мислех, че всичките са като София Лорен. Обаче, най-много съм се хилил с Ванката, като ми зафъфлеше на полски. "В шебжше шжине шондж бжмит в чшишине". Е това направо ме убиваше. Мисля, че вече покривахме езиковия диапазон на чуждестранните летовнички по Черно море. Тръгваме...на стоп. Да пестим пари. На Слънчев бряг, зад пътя има един бунгала за персонала. Там сме се уговорили с един готвач от миналата година да уреди нещо. Уреди ни четиримата в една барака, двамата на легла, двамата на надуваеми дюшеци. Толкоз майка, без пари... Най-евтината стая в хотелите към 15-20 лева. Десет коняка. Да си гледат работата.
"Копеле, ски'й к'во чудо. Това всичкото нас чака." От тъмно сме виснали на плажа. От мерак. Озъртаме се като котараци. Абе, няма много сами. Все са с разни пичове. Ами закъсняхме. Нямаме тен. Жорето малко по-мургав, ама аз съм бял като лебед, понеже съм рус. Пък и мускулите ми са като кренвирши. И цял ден да се пържа, пак няма да почернея. Беля се още розов. Тука местните си личат. Черни са като арапи. Мускули като козунаци. Или са спасители, или продават мамули и шляпат езици, като едното нищо. Чехкините направо ги зяпат като невидели. Особено ме дразни един със сомбреро и фотоапарат. Крачи като ескаватор из плажа. "Кой ме вика, кой ме тражи? Фотомайстора много важи на плажи." Селянин. Обаче изкарва луди мангизи. Има и още един. С камила и магаре. Увива ги с едни чаршафи и ги снима. Демек, бедуини. Егати простотията. Почвам да се вкисвам. На обяд мушнахме по една баничка и айде пак на лов. Пред чехкините не минаваме. Много сме бели. Те на такива са сити. Търсят нещо по-мургаво. Озъртам се за италианки. Чувал съм, че си падат по мъже скандинавски тип, като мен. Обаче италианките явно са кът. Скапахме се от обикаляне. Накрая виждам две. Чернокоси, мургави, слабички... Закачам си дяволитата усмивка и се примъквам. Мърдам с вежди."Коме си киамо лей? Фа фетто? Ке белли бамбини! Се сей италиани?" Ония само се сбутват и умират от смях."Ама, Айше, тоя да не е италянец, ма? Глей го какъв е утрепан. Ша на сваля."
Абе маа му стара, то като не върви, не върви. И езици да знаеш, все същата работа. Догодина ще правя мускули.
Кушел
© Куш Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Поздравления и от мен!
-
Както се казва, Викторе, взето от живота.
-
Много готино разказче!
-
Ади, Снежи и Дани, ще се радвам ако съм ви разсмял.
-
"мускули като кренвирши и като козунаци" Е, много се смях, за малко не разлях кафето!
-
"писател" - реалист.
И аз съм така Куш! 90% от пúсанките ми са си лично преживяно.
Колоритно е при теб -
Сладки спомени от още по-сладки времена,когато морето ни беше до колене.Весели празници Куш!
-
Кети Рашева, тоя разказ е абсолютна истина до най-малката подробност.
Аз съм "писател" - реалист. -
Много сладурско!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
