С Мая идва края...
Пламен излезе от храстите, закопча колана на дънките си и със самодоволна физиономия се качи в колата си. Слънцето клонеше към залез. От храстите след него излезе полуголо момиче на не повече от тринадесет години. Тя оправи роклята избърсвайки сълзите си и бързо придавайки си нормален вид, oтвори врата на колата и тръгна да се качва отпред, но Пламен ѝ кресна:
- Не, качи се отзад! - момичето уплашено го послуша. Тя
едвам скриваше сълзите си от болка и срам. Болката, която изпитваше не беше толкова физическа, колкото душевна. Пламен я погледна в огледалото за задно виждане и с ухилена физиономия и подхвърли:
- Не се прави, че не ти беше хубаво. Нали те усетих…хареса
ти… - а, Карина си скри очите и заплака.
Той запали колата и потегли с мръсна газ към града. Пламен Метков бе общински съветник в град Радомир. Успяваше да влезе за трети път в местния общински съвет. Карина бе поредната му жертва, той се гордееше, че бе успял да я прилъже. Тя следващата учебна година тряб ...