Слънцето поемаше своето пътешествие от изток. Небето се обагряше в топли пастелни цветове, оглеждайки се в спокойното море. Птиците започваха да кръжат над водата, търсейки риба за закуска. В този няколко минутен преход между нощта и деня имаше нещо вълшебно. Сякаш светът се зараждаше отново, изпълваше се с хармония и красота.
Тя вървеше боса по хладния пясък. Усещаше как песъчинките галят нозете ѝ. Отдавна не бе изпитвала това чувство. Гледаше като хипнотизирана безкрайната морска шир пред нея. Зелените ѝ очи се изпълваха с цветовете на утрото и заключваха тази приказна гледка в съзнанието ѝ. Тънките ѝ устни се изкривяваха в усмивка. Поемаше дълбоко дъх, за да усети аромата, който от толкова много време ѝ бе липсвал.
От известно време все приказваше за това колко много иска да види пак морето. Обмисляше какви ли не варианти да го направи. Но изминалата нощ бе някак по-особена от останалите. Не успя въобще да мигне, въпреки хапчето. В съзнанието ѝ плуваха толкова много спомени, усещани ...