Вятърът леко раздвижи килима от жълто-оранжеви листа, разстлан по парковата алея. Свечеряваше се и месинговите фенери, разположени от двете страни на двата порутени бордюра, мъждиво светеха, постепенно увеличавайки количеството жълтеникава светлина. Диплите на палтото на високия мъж леко потрепваха. Трудно можеше да се види нещо различно от дългия му старомоден шлифер и странната шапка, сякаш идваща право от някой антикварен магазин в центъра на Лондон. Беше леко приведен, сякаш обмисляше нещо и нервно пристъпваше от крак на крак, може би очаквайки някого.
Някъде далеч се чуваше пронизителен вой на сирени, който някак допълваше и без това меланхоличната и мрачна атмосфера на малкия парк. Беше почти пусто и здрачът бързо се спускаше над града, но високият слаб господин продължаваше да стои изправен точно в средата на главната алея. Всичко беше покрито с дебел слой листа, чиято специфична миризма караше минувачите да се замислят дали да не заобиколят и без това неособено приветливата гра ...