Работеше много и то на смени – денем, нощем или в празник. Както падне или както ù наредят. Нямаше избор. Това й беше задължението. Носеше се елегантно или неглиже, но това зависеше от ситуацията, в която попадаше.
Обличаше се модно, спортно и дори всекидневно. Виждаха я в естествена или в изкуствена кожа. Други я срещаха във велур, в обикновен плат или в трико. Дрехите й бяха в един цвят или многоцветни - понякога плетени, а друг път бродирани. Имаше по тях колани, ресни, връзки, токи, катарами, синджири, ципове, панделки, джобчета, но никога не бяха натрапчиви. Работеше много. Беше здрава и силна и понасяше много неща на крехките си плещи. Специалист в занаята си, тя попадаше винаги на различни места и затова я дърпаха за всичко.
Не ù беше лесно. Стягаха я... Стискаха я... Притискаха я... Подхвърляха я като топка... Връзваха я... Закопчаваха я... Заключваха я... Крещяха й... Понякога я забравяха и много често я търсеха, а тя се опитваше да се измъкне леко и безобидно отвсякъде. Имаше ...