-Прр, пустъта му козъ, де ма пущино! - викна Радко по пършивото животно, прибра свирчовината във вехтата торбица и се запрепъва по камънака.
Радко бил артлъм момче, работливо и чевръсто. Стигнал до Америката, Бруклинския мост градил и много го ценели заради уменията му и липсата на каприз, докато ... гайка номер тридесет и шест го ударила по главата и Радко проговорил на арамейски диалект…
Минали години и на село никой не го разбирал, нито схващал за какво се пее в песните му. Та чак до шейсетте години на 20-ти век, когато го чул професор - специалист по древни езици и разбрал жалните песни на Радко. Поживял професорът на село няколко зимни месеца при лудия дюлгерин, хранели шугавите козици заедно. Вечер пеели до огнището, докато в него къкрело котлето с боб и джоджен... И докато Радко жално извивал глас, професор Минчев от факултета за древни езици на Софийския университет жадно слушал и записвал текстовете му.
Да, несъмнено това си бил чист арамейски език от времето на Иисус. Речта с ...