Възрастната жена седеше пред отворения прозорец, загледана в пейзажа, който се разкриваше пред очите й. Беше сама. Всички бяха забравили за нея и тя започна да разсъждава на глас:
- Когато си млад, чертаеш планове за бъдещето. Всичко ти изглежда реално и постижимо, имаш надежда и сякаш няма нищо, което може да те спре в стремежа ти към върха. Катериш се без спиране, поемаш дълбоко въздух и продължаваш. Върхът изглежда близо, сякаш на две крачки разстояние, сякаш ще го докоснеш, ако протегнеш ръка. Сякаш там всичко е различно и светът е по-розов, а животът по-лек и прекрасен. Вървиш безспир, бленувайки мига, когато ще си горе и приятелите ти ще са до теб, ще се радват с теб.
Ето, че стигаш. Но къде са приятелите, които тръгнаха с теб? Загубил си ги някъде по пътя, заслепен от обзелата те амбиция. Около теб е пълно с хора без ценности, без морал, без истински приятели, лицемерни и безскрупулни. Осъзнаваш, че вече нямаш близки хора и че рано или късно и ти ще станеш като тях. Стигнал си з ...