Започнах да изплувам бавно от съня. Приглушената светлина ме обгръщаше и се движех. Движех се и нечии ръце ме бяха обгърнали в топла прегръдка. Полюшвах се ритмично в тези ръце и познат аромат ме изкуши да наостря обонянието си. Парфюмът му, смесен с миризмата на кожата му, беше най-изкушаващото нещо на света. Мирисът беше такъв, че просто ме принуждаваше да заровя нос във врата му. Това и правех всеки божи път, когато се доближеше достатъчно до мен. Това направих и този път. Ръцете ми, които бяха обвити около врата му, се стегнаха и аз надигнах глава, за да я сгуша в ямката на рамото му. 

Все още държах очите си затворени, но бях повече от сигурна, че на лицето му се изписа онази усмивка, предназначена само за мен. Пръстите му стегнаха хвата си около тялото ми и продължаваше да ме носи. 

Спомените нахлуваха в главата ми и си спомних, че бях заспала, чакайки го на дивана. Не исках да заспивам сама на леглото ни, когато него го нямаше да ме прегърне. Вероятно се беше прибрал и ме беше сварил замръзнала там, защото чувствах, че ръцете ми, както обикновено, са студени. Малка усмивка плъзна по устните ми. Обичах го толкова много. 

И точно в тази секунда не издържах. Трябваше да го целуна на момента. Имах нужда да го погледна. Отворих клепачи и залепих устни до кожата на топлия му врат. Смехът завибрира в гърлото ми и той спря, за да ме погледне. - Чудех се още колко време ще издържиш на изкушението... Направих сънена гримаса и в секундата, в която отворих уста, за да му отвърна, той вече ме целуваше точно както исках. Въздъхнах доволно и притиснах лицето му към мен. Когато откъснахме устни един от друг, неговите бяха зачервени и подпухнали, а аз усещах моите пулсиращи, но исках още. 

- Боже, Деб, как успяваш да го правиш всеки път? 

Замечтаната и доволна усмивка още дремеше на устните ми, когато го погледнах лукаво. 

- Кое и как успявам да направя, любов моя? 

- Да ме подлудиш... 

Не го оставих да довърши, защото и двамата потънахме в нова целувка. 

- Ето толкова ми липсваше, макар че те нямаше само няколко часа - казах и го прегърнах нежно. 

- Ти ми липсваше така, както въздухът липсва на удавник - прошепна в отговор той и ме понесе по стълбите, - съжалявам, че те събудих. Беше толкова уморена.

 Аз отново зарових лице и се потопих в мириса му, сякаш беше най-неустоимият опиат на света. Целунах топлата му кожа и прошепнах:

 - Щях да ти се разсърдя, ако не ме беше събудил. Освен това те сънувах. След месеци, пълни с кошмари, най-накрая имах хубав сън. 

- Знам. Усмихваше се отнесено, когато се прибрах, и за момент помислих, че си будна. Той ми говореше, носеше ме на ръце, вървеше и изгасяше всички лампи една по една из къщата в малоумна последователност. 

Аз се изкикотих и когато той за пореден път се спря, с един крак ритнах ключа на лампата и откопчах неудобния си сутиен през потника с ръката си. Той ме погъделичка в тъмното и започна да крачи с мен бързо към спалнята. През това време аз изхлузих сутиена си и го закачих на дръжката на вратата, хилейки се на уникалните си способности да го подлудя.

 - Дебора... 

И той замръзна, поглеждайки ме право в очите. Аз отвърнах на погледа му развеселено, знаейки, че няма да издържи дълго, преди да погледне надолу. 

- Да, любов моя? - запърхах с клепки. - Знаеш колко ми е неудобно... 

Той изръмжа, бутайки вратата с крак, за да я затвори и ме ухапа по врата закачливо. 

- А ти знаеш, че ако правиш такива неща, любов моя, няма да те оставя да заспиш в следващите часове. 

Той ме пусна на земята и погледна към висящата част на бельото ми отчаяно. Аз взех лицето му между дланите си. 

- Това е целта... 

Той се засмя и се наведе, оставяйки устните си на сантиметри от моите нарочно.

 - О, така ли, момиченце? 

Той ме сграбчи, докато се смеех, хвърли ме на леглото и започна диво да ме хапе и гъделичка. 

- Мир! Мир, мир... - крещях аз измежду смеха си и опитвах да избегна устата му, докато ръцете му здраво бяха закотвили моите над главата ми. 

- Предаваш ли се? - попита той и ми се ухили докачливо. - Искам да чуя как Дебора изрича, че се предава. 

- Ах, ти, мръсник такъв... - започнах аз и се опитах да го изблъскам безуспешно. 

- Какво? Не те чух какво каза? Би ли благоволила да повториш? - отвърна и притисна тялото си още по-силно в моето. 

- Пре-да-вам се... Оф - прошепнах. 

-Малко по-силно, моля. Не чувам добре. 

- Ох, бе мило! Предавам се! - извиках аз, останала без въздух и полудяла от близостта му. 

Той се изпъна мудно върху мен и ме дари с нежна, продължителна и мека целувка.

 - Обичам те... - прошепна върху устните ми и се изправи, преди да успея да отговоря. Изгаси лампата и въпреки тъмнината, виждах как ме гледа и се приближава към мен бавно като хищник към плячката си. Протегнах ръце към него и той отново се настани върху мен. Обвих тялото си като лиана около неговото и прошепнах в ухото му: 

- Обичам те. 

Отговорът му беше началото на една страстна целувка, изгубила се в тъмнината на нощта и шума на капките дъжд по стъклото на прозорците.