Самотата и криворазбраното щастие
В една петъчна вечер, един човек поиска да бъде щастлив, прииска му се да не бъде сам, поиска да прогледне за блещукащата радост, която да стопли сърцето му, но се почувства егоист - нима имаше нужда от това? С какво е заслужил своето щастие?
Нима се оплаква от тишината в тази стая, която става все по-тясна, където стените се свиват около врата, където изсмуква от мислите си надеждата за ново утре...?
Нима тъгата не е най-съкровеният момент, истината, която ражда смисъла?
Толкова беше уютно - самота и хаотични мисли - за него, за вятъра, за утрото и отново за смисъла...
Две сълзи се стекоха, падайки като жертва върху студения под...
Самотният човек нямаше право да иска да бъде щастлив, защото той сам поиска да живее тъжен, да бъде неразбран, да бъде труден човек. А щеше да е друг сега в ролята на лесния човек, ухилен, без задръжки, бълващ и разхвърлящ ненужните си пошлости в света...
Един човек е тъй самотен тази нощ, но няма правото да се усмихне, защото неговото щастие беше омрежено в тъгата...
© Сомбра Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Не бъди тъжна, намери си хоби, любимо занимание, излизай често навън, може и сама,щастието е в малките неща...!
-
Почувствах те толкова близка след този текст! Но не оставай винаги закопчана от черните лъскави копчета на тъгата си.
Защото тя е хищник, мила...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Относно коментара на hadjijata, тук самотният човек не играе ролята на жертвата на самотата, защото самият той избира да изплете мрежите на щастието си, скривайки го в тъгата