10.07.2013 г., 21:50 ч.  

Самотата на просяка 

  Проза » Разкази
1025 0 9
10 мин за четене
Как се казваше ли? Какво значение има?! Никой не се интересуваше от това какво е името му, каква е историята му. За всички, които го подминаваха, без дори да го погледнат в очите, той бе просто един просяк. Един от многото. Мислеха си, че е избрал сам да проси милостиня от хората, за да може после да си купи бутилка алкохол и да се напие, седнал на някой тротоар. Затова и бяха малко тези, които се спираха, за да пуснат монета в старата порцеланова чашка със счупена дръжка. Повечето хора си мислеха, че е прост безделник, алкохолик. Е, все пак е лесно да съдиш някой, който дори не познаваш…
Той се събуждаше всяка сутрин на едно и също място. Мястото, което някога наричаше свой дом. Около него се виждаха само останки от изгоряла сграда. Бе пълно с потрошени предмети, с вехтории, които не бяха потребни на никого. Но той ги пазеше. Не можеше да позволи да се раздели със спомените си. Всичко на това прокълнато място си имаше своята история, която понякога го караше да се усмихва, а друг път ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Боян Боев Всички права запазени

Предложения
: ??:??