Мисълта за дъщерята на Нона отново излезе на преден план. Обляното в сълзи лице и опитът да се скрие, като се обърне към стената...
Стоя така, докато й мине. Какво ли е за една малка жена да не може да заплаче?... Сигурно майка й правеше така. Не беше я виждал да плаче, как плаче и дали изобщо плаче. Ето още нещо , което не знаеше за Нона...
Помисли си дали нейните изводи за вътресемейната война са валидни за Тони и дали оттам беше почерпила опита си. Може би тя просто й беше под ръка. Едно не съвсем обикновено момиче...дете с упорит и настъпателен, силен характер. Само слепец не би забелязал това. Иван го разбра от едно изречение когато стана дума за леля й.
-Тя е безгласна буква у тях.
Чувстваше се по - силна от леля си, защото можеше да завоюва положението , което искаше да има. Но това беше една първоначална сила по неволя, защото никой не й помагаше , но и никой не й пречеше. Посрещна спокойно обаждането на баща си. Не може - не може, не е за първи път...
Не искаше да си представя ...