Э
Може би все пак беше разбрала, каза си Нона. Или този въпрос беше извинението ѝ. Понякога дъщеря ѝ се държеше много грубо, дори баба ѝ се ужасяваше и биеше на съвест. Но Тони никога не се извиняваше.
Също като баща си, установяваше с горчивина майката. Наистина, той не е бил груб с нея, но понякога не е бил прав, нали? Не може да е знаел винаги правилното решение, вярното съждение. Дори разбираше кога греши.
Но въпреки това, Нона никога не чу и дума на извинение. Тя не го правеше на въпрос. Беше безсмислено. Щеше да й обяснява с часове, с характерната си многословност, защо не е виновен и защо тя греши, защо се е заблудил. Това било с най-добри намерения,трябва да го разбере...
Да, тя го разбираше.Длъжна беше да го разбира и изслушва. Продължаваше да го прави вече петнадесет години. Не можеше да се откаже, това щеше да създаде усложнения.
Без да забележи, Нона отстъпваше все нови и нови полета от семейната власт, свиваше се все по-дълбоко и дълбоко навътре в себе си и единственото, к ...