Огънят на залеза пламна в небето. Боровете в гората притъмняха. Перата на черният скорец лъщяха под лъчите на залязващото слънце. Той запя своята последна песен, скрит сред клоните на старият бор. Гласът му се разнесе над притихналата гора. Нощта изстуди с дъха си водите на езерото. Хладната красавица Есен бавно пристъпваше над света. Разпилените й медено руси коси се разстилаха над дърветата. От докосването на хладната й ръка, листата им се оцветяваха в златисто.
Зеленото тяло на малкият воден дракон се рееше в прозрачните , хладни води. Той излезе на брега и застина, загледан в залеза. Тиха въздишка се отрони от устните му. Една гореща сълза се търкулна по бузата му и падна на сухата земя. Мъката се настани в сърцето му като добър приятел и единствен спътник в тъжният му и самотен живот.
Той живееше сам на това място откакто се помнеше. Никога не бе срещал родителите си. Научи се да ловува сам, скрит в най-тъмните кътчета на голямото планинско езеро. Всички се страхуваха от него и го ...