СБОГОМ
- Сбогом – при тези думи тя го изгледа накриво.
- Не сбогом, довиждане – поправи го тя.
- Не ме забравяй!
Прегърнаха се за последно. Миг, който не искаха да свършва, но се налагаше. Тя го целуна, след което се отдели от него и се качи в автобуса. Проследи я с поглед докато се качваше. Господи, би дал всичко само за още минутка с нея. Тя седна на едно свободно място близо до него. Помаха за довиждане и той отвърна. Сякаш в отговор двигателят на автобуса заработи и след минутка той потегли бавно. Беше студен есенен ден. Дърветата се бяха пременили с най-топли нюанси, но дори и те изглеждаха някак си тъжни. Мрачното небе предвещаваше самотен дъждовен ден.
Той се обърна и тръгна нанякъде, не се интересуваше накъде, важното бе да не е тук. Запали цигара с някаква надежда димът да запълни празнотата.
Спомни си запознанството им. Кой би предположил, че едно нелепо падане би довело дотук. Сближиха се толкова бързо, може би прекалено бързо. Незабравимо лято...
Отвори входната врата и вле ...