СБОГУВАНЕ С НИКИФОР
Такъв дъжд селото не помнеше. Нямаше нито вятър предния ден, нито облаци, нито пък се затопли – усетиха го през нощта да чука по ламарините. На сутринта старчоците завиха крачоли и нахлузиха ботушите. До обяд по улиците тръгнаха кални реки и всичко живо излезе да ги отбива. Продължи да вали и следващата нощ, на втория ден дерето почти се изравняваше с брега, а на третия разбраха, че в най-ниското водата е нахлула в мазите и курниците. На четвъртия селото замръкна без ток и вода, в горната махала бяха умрели от уплаха две баби и едно шугаво момче. Тъй като дъждът не спираше и не спираше, мъртъвците останаха още три дни непогребани. Живите бяха заети да изгребват тинята и да пренасят каквото могат по таваните. Нямаше как и да изкопаят гробове в тая вода, нито как да превозят умрелите до гробищата, защото беше се удавил и единственият кон в селото – коня на дядо Продан.
Водата си отиде тъй както беше дошла. Една сутрин се събудиха от мократа тишина наоколо. След като б ...