(продължение)
Елена се прибра, натоварена с няколко чанти. Едва отвори входната врата, за да влезе. После леко я притвори, все още с торбите в ръце. Дочу гласа на Георги от стаята. Разговаряше с някого. По телевизията предаваха футболен мач. Елена реши, че Георги реагира заради играта на футболистите. Често запалянковците “разговарят“ с играчите по подобен начин. Но когато се вслуша в думите, остана поразена. С доста груб и заядлив тон Георги спореше с някого. До ушите ù достигнаха упреците му. Определено съпругът ù говореше на нея. Но той дори не беше чул, че влиза! Елена се заслуша изумена. Дори не се сети да остави чантите на пода, ръцете ù здраво ги стискаха, а вратата остана така – недозатворена. Думите на Георги я объркаха – обвиняваше я, заплашваше я, пъдеше я – да отиде да живее при родителите си. С тон на едър собственик настояваше, че апартаментът е единствено негов, поради това, че го е доизплатил със свои пари и че ще ù покаже пътя навън. Елена слушаше и не можеше да повярв ...